Парадоксално е, че при кожата, този най-голям орган, който може да се
огледа с просто око, туморите продължават да се откриват толкова късно, казва д-р Наташа Цекова, онкодерматолог с множество
специализации по диагностика на кожни тумори в Австрия, Швейцария, Германия, Италия и Бразилия. От 2020 г. оглавява единствената в страната клиниката по онкодерматология и дерматохирургия към УСБАЛ по онкология и продължава да обогатява своите знания в областта на онкологията. Част е и от екипа на Медицински център „Вежен Медикал“ в София.

Д-р Цекова, коя е причината за поява на бенките по кожата ни – слънцето? — гените или слънцето?

И слънцето, и гените са отговорни. Излагането на слънце във взаимодействие с наследственото предразположение крие риск не само от поява на нови бенки, но и на такива, които могат да променят нрава си и да станат „лоши“. Категорично изгарянията, особено в детството, крият риск от поява на меланом в по-късна възраст. Използването на солариуми също е свързано с риск не само от преждевременно състаряване, но и от рак по кожата. Излагането на слънце води до поява и на други доброкачествени образувания, така наречените „старчески петна“, или на немеланомни кожни тумори – базалноклетъчен и плоскоклетъчен карцином.

След каква възраст се появяват нови бенки?

Бенките започват да се появяват в ранна детска възраст и това не е притеснително, а нормално явление. Към пубертета обикновено нормалните бенки увеличават размерите си, някои от тях се надигат и над нивото на кожата, но и това не е притеснително. След пубертета част от тях може да изчезнат, появява се бяло хало – петно, на кожата около бенката – и това е нормално. Вече след пубертета появата на нови невуси може да бъде притеснителна и затова се препоръчва ежегодна консултация с дерматолог. При дерматологичен преглед и при възрастен индивид бенките – когато ги наблюдаваме с дерматоскоп – имат категорични признаци дали са вродени или придобити и изглеждат съвсем различно. Обикновено меланомата се развива на база на новопоявила се мутация, много рядко (5%) на базата на бенка от детството. Притеснителна при децата е появата на така наречения невус на Spitz, който е препоръчително да бъде премахнат до 16-годишна възраст, тъй като този тип бенка има леко „шизофренично“ поведение. Поради тази причина е хубаво и децата да се подлагат на профилактични прегледи.

Кои бенки трябва да се махнат и кои – не?

Дерматологът е специалистът, който при клиничен преглед може да определи това. Обикновено рискова е бенка, без значение на размер и цвят, която изглежда по-различно от другите, които имаме. Прекалено много са типовете бенки, затова самодиагностиката може да се окаже опасна. Но ако имате „бенка“, която сърби, нараства бързо, кърви и е с по-дълга давност, незабавно се консултирайте с дерматолог. За съжаление, профилактиката в България е на много ниско ниво и все още диагностицираме напреднали меланоми. Изчаквателното поведение е свързано и с по-лоша прогноза, отнема години живот. Не е хубаво да махаме бенки, за които няма медицински показания за премахването им. Все пак след премахването остават и белези, които понякога са козметично неприемливи и по-грозни от самата бенка.

Какви могат да бъдат рационалните причини за премахването на бенките?

Основната причина за премахване по медицински показания е рискова бенка, която може да се трансформира в „лоша“, или вече появил се рак. Понякога бенките са локализирани по части на тялото, където са изложени на постоянна травма – закачане, триене в дрехи – и пречат в ежедневието. Понякога, особено когато са по лицето, хората се притесняват естетически. В тези случаи е оправдано премахването им без медицински показания. Премахване на бенките поради канцерофобия (страх от рак, особено при фамилна обремененост, б.р.) не е оправдано, но, за съжаление, е често явление.

Какъв е рискът от усложнения при премахването?

Независимо от анатомичната зона, риск реално няма, ако сте в сигурни ръце. Успеваемостта от лечението зависи от опита на опериращия лекар. Следоперативно е възможно да се появи инфектиране на раната (което лесно се овладява с включване на антибиотик), отпускане на шевовете и отваряне на раната, което също е преодолимо. Следоперативно при някои пациенти, които са склонни към образуване на надигнати белези, се явяват трудности за подобряване на козметичния резултат, но и те се преодоляват.

Как изглеждат бенките, които имат потенциал да се превърнат в меланом?

„Лошите“ бенки се появяват като нови бенки и имат ясни дерматоскопични признаци. С напредване на технологиите и въвеж дане на новите методи за диагностика и проследяване имаме възможност да диагностицираме меланомата в много по-ранен стадий от преди. Всеки е чувал за ABCD критериите (Asymmetry/асиметрия, Border/граници, Color/цвят и Diameter/диаметър), според които една бенка може да бъде линично определена като меланом, ако има размери над 5 мм. Но тя си е била меланом и когато е била 2 мм, тя се е появила като такава. Затова тенденцията е с помощта на картографирането на бенките по кожата да отграничим новопоявилите се и да направим оценка за промяна на вече съществуващите. Да не бъда разбрана погрешно, не всяка бенка, по-голяма от 5 мм, е „лоша“.

Това, с което ние се сблъскваме в практиката, е диагностика на вече напреднал меланом – голямо (над 2 см) кафяво пигментно образувание, кървящо спонтанно или при допир. Парадоксално е, че при кожата, този най-голям орган, който може да се огледа и с просто око, без нужда от образни изследвания, туморите продължават да се диагностицират толкова късно.

Понякога „лошите“ неща по кожата нямат „цвят“, появяват се като надигнати образувания с цвета на нормалната кожа, не болят и не сърбят. Това са по- особени форми на меланом (ахроматичен) и са много трудни за диагностика. Може да се появят навсякъде по тялото, но най-често по стъпалата. Нерядко са бъркани с кокоши трън и са неправилно лекувани с течен азот.

Внимание трябва да се обръща и на бенките по окосмената част на главата, там също диагнозата закъснява и обикновено фризьорите са хората, които обръщат внимание, че има проблем.

Колко оправдани са страховете, че при премахването на бенките те могат да се „преродят“ като недоброкачествени?

Абсолютно неоправдани са. Няма как бенка, която не е опасна, след премахването да се прероди в недоброкачествена. С премахването им бенките не променят биологията си. Ако след оперативно премахване се появят разсейки, това не е била нормална бенка, а меланом. И проблемът не е в премахването, а в начина на протичане на този злокачествен тумор и в обикновено закъснялата диагноза.

Как е най-безопасното премахване – хирургически или с лазер?

Има само едно правилно премахване на бенки – и то е със скалпел (оперативно) със задължително хистопатологично изследване. Методи като криотерапия, електрокоагулация, лазер са подходящи за премахване на други доброкачествени образувания, но не и за бенки. Не всичко кафяво по кожата е бенка, „старческите петна“ също са кафяви. Най-опасно и неоправдано е лечението с народна медицина, консултация с лечители, екстрасенси и пр.

Кои технологии най-ефективно и безопасно помагат за диагностика и премахване на бенки?

Диагностиката е съвсем безопасна, включва цялостен оглед на кожата с помощта на дерматоскоп – апарат, който увеличава оптично кожните структури и позволява детайлното им наблюдение. Най-прецизното диагностициране и активно наблюдение на всичките образувания по кожата се постига с помощта на системата на FotoFinder ATBM master, която позволява автоматично картографиране на бенките на цялото тяло с ясно отграничаване на потенциално опасни, променени и нови бенки, както и установява наличието на немеланомни кожни тумори. Системата автоматично задава ниво на риск на всеки елемент и информира кои бенки е най-добре да се премахнат. Естествено че от най-голямо значение е и кой стои зад машината.

Информацията, подадена от изкуствения интелект, трябва да бъде анализирана от опитен и сертифициран дерматолог в областта
дерматоскопия. Не става въпрос само да се направят снимки, а да се получи точен и качествен анализ на притеснителните бенки. Неслучайно този тип анализ е залегнал в европейските и американските протоколи за диагностика и лечение на кожни тумори. Апаратът прави снимки на цялата повърхност на кожата и съставя така наречената „карта на бенките“, като всичките изображения се съхраняват в електронна база данни и може да ви бъдат предадени на електронен носител с цялостния анализ. При всяко следващо проследяване може директно да сравняваме макроскопските и дерматоскопските образи, да следим в милиметри коя бенка с колко е нараснала и как е променила цвета си. Най-подходящите за такъв тип диагностика и проследяване пациенти са тези с множество бенки или с вече диагностициран меланом (с риск от развитие на втори).

Съществува ли превенция срещу развитието на онкологични заболявания по кожата?

На първо място това се редовните годишни профилактични прегледи при дерматолог. Другото, което можем да направим, е да се избягва излагането на слънце в пиковите обедни часове, както и целогодишно да се ползват слънцезащитни кремове, предпазно облекло на плажа и да се избягва ползването на солариум. Но за да имаме добра превенция, трябва в антираковите програми да бъдат разработени и заложени профилактични и скринингови програми за рак на кожата.

📰 Посетете оригиналната статия тук.

Д-р Наташа Цекова се дипломира в Медицинския университет – София, през 2009 г. През 2017 г. придобива специалност по кожни и венерически болести. Носител е на множество стипендии и награди от Европейската академия по дерматология и венерология и Интернационалното дружество по полово предавани инфекции. Провежда множество специализации по диагностика на кожни тумори и генодерматози в Австрия, Швейцария, Германия, Италия и Бразилия. Автор и съавтор на редица научни публикации в България и чужбина. От 2020 г. оглавява единствената в страната клиника по онкодерматология и дерматохирургия към УСБАЛ по онкология и продължава да обогатява своите знания в областта на онкологията.

Д-р Цекова, трябва ли да обърнем специално внимание на кожата след лятната отпуска?

Хубаво е, дори задължително един път в годината човек, независимо от възрастта, да бъде прегледан от дерматолог, тъй като самият той не може да знае кои бенки са рискови и кои – безобидни. Добре е това да се направи преди или след приключването на летния сезон. Обикновено хората след завръщане от отпуска, когато вече са се напекли, си оглеждат тялото и започват да се притесняват. Дерматологът е специалистът, който може да даде отговора каква е новата бенка, която сте открили. Много пъти се случва хората да идват за нещо, което се оказва доброкачествено образувание, но при този преглед да установим бенки, които са мънички, по 2-3 мм, но са опасни. Не пациентът, а лекарят е този, който прави преценката какво да се наблюдава и какво да се маха. Ако имате близък роднина, майка, баща с диагностицирано злокачествено заболяване на кожата, е добре преглед при дерматолог да се прави два пъти в годината, през 6 месеца.

Все пак можете ли да ни ориентирате кои бенки трябва да ни безпокоят – релефните или плоските?

Има едно правило, което ние, дерматолозите, следваме. Нарича се ABCDE (съкратено от Asymmetry, Borders, Color, Diameter, Evolving – асиметрия, граници, цвят, диаметър, развитие). Когато една бенка е асиметрична, с неправилна форма, с пигмент, различен от останалите, когато сърби или от нея изтича кръв или друг секрет – трябва непременно да бъде консултирана с дерматолог.

Трябва ли да има и петте признака?

Не, бенката може да отговаря само на един от тях. Обикновено бенки над 5 мм са притеснителни, трябва да им се обърне внимание. Освен че с „голо око“ правим преглед на кожата, ние ползваме и дерматоскоп, уред, с който много категорично може да разграничим дали образуванието е доброкачествено или злокачествено.

Червените релефни точици по кожата проблем ли са?

Това са хемангиоми, доброкачествени лезии (лезия – увреда на тъканта, б.р.), които може да притесняват пациентите, но са безопасни и са само козметичен проблем. Представляват доброкачествени туморчета с произход от кръвоносните съдове.

Какво може да се направи за тях?

Могат да бъдат третирани с лазер, изгарят се. Но това не означава, че няма да се появят наново. При някои хора появата им е заложена генетично. А с излагането на слънце и с възрастта… Кожата също се износва. Почти всеки човек има образувание като хемангиом, себорейна верука или фибром.

А има ли разлика между бенка и брадавица? Обикновено наричаме брадавица по-обемното образувание.

Бенките могат да бъдат по кожата или надигнати, т.нар. дермални невуси (невус – бенка, мед.). Произходът на бенките основно е от меланоцитни, пигментни клетки. Докато това, което народът нарича брадавица, е хиперкератоза (прекомерно вроговяване и удебеляване на епидермиса, външния слой на кожата, б.р.), тя е от съвсем друг тип клетки, кератоцитни. Брадавиците могат да бъдат причинени от вируса HPV, човешкия папилома вирус. Особено при децата могат да се появят по длани, по стъпала, но нямат нищо общо с бенките. Това, което пациентите наричат брадавици, най-често са себорейни веруки.

Обяснете, моля ви, какво точно се крие зад този термин, за втори пЪТ ГО чувам от вас.

Това е пигментирано образувание, кафеникаво на цвят, но с грапава повърхност и лекичко се лющи. Обикновено е малко, но може и да нарасне. При по-възрастните дами може да достигне до 2-3 см и по-голямо, но никога не прераства в нещо злокачествено. На външен вид може да е неприятно, но не е опасно. Чисто козметичен проблем е и естествено диапазонът на лечението е по-широк – от криотерапия, изгаряне с електрокоагулация или лазер, също и с оперативно лечение. Предпочитаният метод е изгарянето, защото се постига добър козметичен резултат и възстановяването е по- бързо.

Опасно ли е да се отстраняват косъмчетата от брадавиците?

Не, не е опасно. Дори косъмчето е белег, че са добри нещата.

Трябва ли обаче да внимаваме, когато отстраняваме косъмчета върху бенките при бръснене, кола маска или с епилатор? И кой е най-безопасният начин от трите?

Винаги трябва да внимаваме да не нараним бенка. Може би най-сигурен метод е механичното премахване на косъмчетата с пинсета.

Винаги ли е добра идея да се премахне една бенка?

Ако говорим за потенциално опасна бенка, диспластичен невус, е хубаво да бъде премахната. Един дермален невус, при който няма риск, но е постоянно подложен на механичен натиск, триене, също е хубаво да се премахне. По- добре е да се махне навреме, отколкото да чакаме да се промени и да създаде проблеми и опасност за живота на пациента.

Какви процедури за премахване на бенките има и има ли значение какъв е Видът на бенката?

Ако говорим за диагностициран невус, какъв-то и да е той, най-добре е да бъде отстранен оперативно, със скалпел, с шев – стандартна хирургия, и каквото се изреже, задължително да се изпрати към хистопатолог, който окончателно да даде мнение за какво иде реч. Не се препоръчва бенка да се замразява с криотерапия, да се изгаря с електрокоагулация или с лазер, въпреки че това се прави в България. Тези методи са приложими, ако говорим за доброкачествени образувания като себорейни веруки, хемангиоми, кератоми по кожата.

Защо да се реже, а да не се гори? Изгарянето „звучи“ някак по-категорично като действие.

Когато режем бенки в зависимост от вида им – дали е диспластичен невус (невус – бенка, от лат.), дали меланом, имаме гранична зона на сигурност, знаем на каква дълбочина се реже. Работи се радикално. При изгаряне няма как да дадем материал на хистопатолога. Ако изгорим образуванието, а е било меланом, после няма как да направим стадиране на заболяването, да имаме материал за генетични изследвания. Не е задължително на всяка лезия да правим хистопатология, но нали затова толкова време учим, разпознаваме ГИ КЛИНИЧНО.

Хората се притесняват, че след отстраняването на бенката може да остане белег, особено когато е на лицето. Какво може да се каже по този повод?

Когато говорим за раково образувание и премахването му, козметиката е второто нещо, което гоним.

Между живота и красотата избираме живота.

Да, там винаги първо гоним радикалност. При махането на доброкачествените лезии винаги се работи естетично, с фини конци, атравматични, белегът се пази от слънце, даваме специални кремове. Ако има реакция и белег който притеснява, пациентът може да бъде подложен вторично на различни процедури – лазер, микронидълинг, кортикостероиди. Медицината е толкова напреднала.

Сигурно при всеки е различно, но горе-долу за колко време след операцията е нормално белегът да изчезне?

Първо, имаме едно заздравяване на раната до 14-ия ден, белегът след това е червеникаво-виолетов в рамките на месец-два. Тогава го третираме с кремчета против белези. След това той избледнява и придобива вида на околната кожа. Зависи от фототипа на човека. До 6 месеца този белег не би трябвало да си личи, ако отстранената лезия е била по-малка. Ако отстраняваме образувание 7-8 см, няма как да няма белег. Процесът на възстановяване зависи както от уменията на опериращия, така и от генетиката на пациента. Ако той има склонност към образуване на келоиди, към свръхпродукция на съединителна тъкан в областта на раната – а това се проявява и при обикновени рани от падане, порязване – има опасност да му остане неестетичен белег.

Има ли подходящ сезон за премахване на бенките?

За оперативна намеса при образувания, които са козметичен дефект, по- подходящ е есенно-зимният период. Това важи особено за лезиите, които са по лицето, защото в сезоните с по-малко слънцегреене белегът заздравява по-бързо и се намалява рискът от хиперпигментация.

В интернет е пълно с препоръки за „природни лекове“ за премахване на бенки като оцет, сок от чесън и лимон, от лук, от черна ряпа, камфорово масло. Чувала съм за пристягане на бенката с косъм, при което тя изсъхвала. Как ще коментирате?

Не е хубаво да се лекуваме сами, защото можем сериозно да си навредим. Без диагноза, когато човек си слага подобни „мехлеми“, не знае върху какво ги слага. Второ, част от тях могат да предизвикат силни изгаряния. Идвали са при мен такива хора.

И с какво най-често се мажат?

Чесънът е популярен. И оцетната киселина. Смокиновото мляко също. То има някакъв деструктивен ефект върху образуванието, но съчетано със слънцето прави страшни алергични реакции. Страшен дерматит. Наскоро имахме такъв пациент, със светъл фототип, беше се мазал 20 дни с оцетна киселина по цялото лице. И си беше направил изгаряне трета степен, имаше мехури.

Вие лично целогодишно ли ползвате козметика със слънцезащитен фактор?

Наистина е хубаво поне по фотоекспонираните части на тялото да се нанася слънцезащитен крем и през зимния, и през летния период. Особено през лятото е добре апликацията да се повтаря на 2 часа, ако през това време сме изложени на слънце. Зимно време също – от отразяването на слънчевите лъчи в снега има голям риск от изгаряне. Но не е задължително да използваме 50-и фактор. Него препоръчваме за много светли хора със светли очи, рижи коси. В България нацията е предимно трети фототип, не са много светли хората, така че 30-и фактор е достатъчен. Това с факторите, ако прочетем как трябва да се употребява кремът… От тубичката трябва да се изстиска 1 см крем, който да се нанесе на 1 кв. см кожа. Ако спазим това условие, ще ходим целите бели. На пазара има много кремове, които са комбинация от фон дьо тен със защита. Така че вместо да се нанасят няколко продукта, този продукт е достатъчен да предпази кожата от слънцето.

📰 Посетете оригиналната публикация тук.